Вчера не е имало русофобия – говорят документите
Стефан Стамболов: “Сичката вяра на поробените балкански нации е на русския народ; той скоро ще им помогне да разбият оковите си, и тогава ще ги огрее слънцето на свободата и ще заловен и те да живеят, цветущ, рационален и добар човешки живот ”.
Днешната страница е отдадена на националния ни празник Трети март. Тя е необикновена. Уводната ми записка е кратка, тъй като няма да ви занимавам с русофобиите на Бойко Борисовци, Пеевски или Трайчо Трайковци, които в някои моменти толкоз си наподобяват с оня русофобски фашизъм отпреди стотина години. Само един образец. Чествахме одеве 156 години на Българската екзархия, само че те не гъкват даже, че основаването й изискуем на граф Игнатиев, който убеждава султана да подпише фермана за учредяването й на 27 февруари 1870 година Вместо самопризнание – ругатни.
Предлагам ви сега документи – частичка от оповестените от мен страници в рубриката “Черно на бяло ” в течение към този момент на 10 години, които от ясно по-ясно разкриват дали Руско-турската война е Освобождение, или пък ново подчиняване.
Стига лъготене и неначетеност! Отговорете на документите по-долу (ако можете) с документи, драги ми господинчовци. Ако ще е полемика, да е полемика и да се води аргументирано.
Нали!
Писмо на Кирил Ботев, брат на Христо Ботев, до Евлоги Георгиев, в което разказва пътуването си към мястото на изгнание и показва вярата за скорошно избавление
29 юли 1877 година
[…]Уверени, че тъгите скоро ще се извърнат на наслада, ние забравяме сичко и идим да Ви поздравим и помолим да не ни забравяте. Като имаме вяра и знаем частично, че мирът е неотложен, тъй като съветските оръжия напреднаха до О[д]рин, ние не гледаме нито на железата, нито на тъгите. А с неспокойствие чакаме да чуем и да забележим с очи България свободна, чи тогава дано си умрем.
Българе, сливайте се под святият пряпорец на нашата настойничка майка Росия, отмъщавайте и за нас пандизчиите, само че не забравяйте да отмъщавате и на ония изроди българе, които ни издадоха и придадоха в ръцете на поганеца; покажете, че сте народ, който заслужава цялостна независимост.
Във време на мирът да не забравяте да кажете, че има пандизчии към 500 души, които теглат из азиятските пусти места и чакат благодетеля.
Нашите тегла и молебствия единствено ще опропастът поганеца и нема да му се чуе и дирята! Бог да благослови уръжията за правото.
Негово превъсходителство военачалник Игнатиев знае за цариградските пандизчии в какво състояние бяха във време на Цариградската конференция; едно [подсещане] единствено и във време на сключването на мирът ще бъдем освободени от пандиза.[…]
Леонид Чичагов, „ Дневник за пребиваванието на Царя-освободителя в Дунавската войска през 1877 година ”, изд. „ Книжен тигър “, 2017
[…]До 15 август телеграфът отиваше единствено до Габрово и всичките донесения трябваше да се изпратят до там с коне; като вземем поради компликацията при пътуването и огромното разстояние, то елементарно ще разберем, че вести от Шипка за гл. квартира пристигаха напълно редко. Някога телеграфиста ни съобщаваше такива сведения, които бяха учредени на лъжливи клюки и тези депеши ни докарваха до трескаво положение.
На 9-ий Август към обед пристигна уведомление, че Сюлейман паша нападна Шипка, а военачалник Радецки отива да я избави. Генерал Мирски донесе, че турците настъпват от Ловеч за Севлиево.
На 10-ий Август имаше страшна жега. На слънце беше 45 градуса, а на сянка повече от 30 градуса. Целият ден пристигаха депеши, само че не от участниците на Шипка, а от телеграфиста Бострема на съображение на достигающите до него клюки. Той съобщаваше, че нашите повидимому се държат, макар обезверените старания на Сюлейман паша, който тика в багра колона след колона, табор след табор. Нашите пропущат турците на разстояние до един вистрел и след това с дружни залпове отблъскват неприятеля. Нищо не открива турците, и при все че те енергически настъпват. Загубите им са грамадни, а у нас относително доста малко убити и ранени. Най-много страда прислугата на батареите и офицерите. Прохода се пази от военачалник Дерожински и Столетов.
На 11-и Август от сутринта нямаше никакво уведомление и в 3 часа донесоха на Великия Княз внезапно няколко телеграми от Бострема. Императора ги прочете в наличието на Министъра на Двора и Военния министър, а по кое време свърши, обърна се към Скалона:
„ Кажи на брат ми, че се прекръстих и благодарих Богу, – сподели монарха, – в този момент струва ми се, мога да бъда спокоен, те ще одържат догде дойде подкрепление. “
В телеграмата се споделяше, че офанзивите на турците са отбити и че нашите се държат упорно.
„ Мене ми се коства, те (българите) заслужават Георгия “, забележи Негово Величество.
На 12-и Август се получи депеша, че турските офанзиви не престават непрестанно, само че военачалник Радецки дошъл на Шипка в минутата, когато неприятеля съвсем се вмъквал в укрепленията. Флигел-адютанта, княз Вяземски, бил ранен.
13-и Август се ознаменува с дохождането от Шипка на британския сътрудник година Форбс, който пристигна тук в качеството на фен. Той бе първото лице, свидетел на всичките ужаси и подвизи на нашите бранители на прохода.
Когато оповестиха за това на Господаря, Негово Величество заповяда да извикат Форбса в кабинета му. Форбс не можеше да се нахвали с дейностите и геройското държание на нашите войски; прелестно разказа занятите от нас позиции, турските офанзиви на върха св. Никола, хода на багра до идването на Радецки и всичките неизразими страдания, които нашите войски трябвало да теглят от минус на вода. За генерала Радецки говореше с екстаз. След това императора го запита по какъв начин мисли, дали нашите ще удържат прохода. Форбс изясни, че на съображение предишните славно отблъснати офанзиви, смята нашите позиции за безвредни. Форбс доста хвалеше българите…
На 15-й Август след обяд Императора разпита до най-малките детайлности ординареца на Негово Височество Главнокомандующия поручика Скарятин, командирован по събиране сведения при генер. Радецки, за ситуацията и настроението войските на Шипка. Според неговите думи, нашите хора биле до последна прекаленост, изтощени от безконечните боеве и топлота от 40 градуса, първите три деня не се чувствували така, тъй като духало вятър, а време трябвало да се заемат с преместването от позицията до превързочния пункт маса тежко ранени, по-късно трябвало да се съберат телата на убитите, да им изрият приятелски гробове и погребат християнски, след това да се попълнят местата на оределите полкове. В това време се оказало потребност да се попълнят колкото може батареите, да се поправят развалените топове и да се създадат нови закрития. Физическата отмалялост и нервното възбуждане било така огромно, щото, когато в 11 часа вечерта донесли на позициите храна, хората се отказвали да я ядат.
Вечерта донесоха на Императора телеграми за новата заплаха, която очаквала Шипченския отряд от заразяването на въздуха от несъбраните турски трупове.
Тази нощ беше първата от 3-й Август, мислим, в която Господаря спа по-спокойно.
За премия на отличното геройство, смелост и инициативност на генерала Радецки, оказана при защитата на Шипка, Негово Величество благоволи да го награди със златна сабя, украсена с брилянти, с надпис: „ За защитата на Шипка 11-15-й август 1877 год. “[…]
В. „ Нова България “, брой 68, 3. март 1877 година
[…]Но, Слава богу, има народ, на който можеме да се пооблегнеме и кам който ние можем да погледнеме с радостно око. Тоя народ е съветския. Не е прекомерно отколешно време това, когато руссите са избавиха от изчадията на пъкъла – монголите. Руссите знаят и, може би, още помнят сичките чудесни добрини на тия варвари, които като че ли, че изпраща провидението за наказване на човечеството. Те знаят, че турците не са по-добри от татарето, и от чисто сърце и искренна душа желаят да подадат на народите на балканския полуостров своята мощна ръка, с цел да ги извадят от пропастта, в която те са паднале и се скапват с дене. Сичката вяра на поробените балкански нации е на русския народ; той скоро ще им помогне да разбият оковите си, и тогава ще ги огрее слънцето на свободата и ще заловен и те да живеят, цветущ, рационален и добар човешки живот.
Дано това стане по-скоро![…]
Калина Канева – “Н. П. Игнатиев – графът на българите ”, второ издание, Изд. “Синева ”, С., 2023 година
„ Стефан Стамболов пред Първото Велико национално заседание:
„ Генерал Игнатиев е взел живо присъединяване в нашата черковна битка, която той направлявал, вдъхновявал и защитавал; той не бил непознат и на нашите революционни движения; помня аз какво ми той приказва, когато го посетих в Цариград в 1875 година Той ме насърчи да водим битката и оракулски ми сподели, че скоро ще пристигна денят на нашето избавление. Той в Цариградската европейска конференция отбрани мощно българското национално дело. Царският ферман за Екзархията с границите на екзархата е негово дело; привилегированите полуавтономни области в техните граници, с които се очърта целокупното българско родно място, е отново негово дело. Санстефанска България, господа, е отново негово дело. Той откровено обичаше българския народ и желаеше нелицемерно неговото великолепие и съединяване. И има ли по-добър от него претендент за българския трон?
Независимо от всичко това, граф Игнатиев е умен и движимост посланик, умел админ и държавен мъж и той ще бъде наш наставник, наш консултант, тъй като ние всички, всички още сме доста млади, неопитни в политиката… “.
Историята обаче се развива другояче… Но пък българският народ опазва сакрално възприятие на любов и доверие към, по думите на Иван Вазов, „ оня популярен българолюбец, чиито заслуги пред нашия народ са създали името му известно и почитаемо в най-послед-ната барака на България, благо и драго на всяко българско сърце, точно н[егово] с[иятелство] граф Игнатиев “.
Вестник Мир “, 30 август 1907 година
Пристигането на сина на Царя Освободител
Вчерашния ден беше един от най-тържествените за столичното население и пристигналите в столицата провинциалисти. Столичани и столичните посетители имаха великото благополучие да видят скъпото за българския народ лице на синът на освободителят – цар. Още от ранна заран столицата имаше церемониален аспект. Хора на купища извършиха софийските улици…
Вчера, след установяването на великият княз в двореца на Н.В. Височество княза една огромна тълпа народ се бе събрала пред вратите на двореца от към военния клуб. В минутата, когато великият княз Владимир инцидентно се появи на балкона, едно проглушително „ ура “ процепи въздуха. Народът със свалени шапки акламира великия княз.
Вестник Мир “, 30 август 1907 година
Българските опълченци и военачалник Столетов
Признателните български опълченци са изпратили следното писмо до военачалник Столетов:
Ваше Високопревъзходителство, драгий и милий Николай Григориевич!
Ето ви още веднъж среди нас като безценен посетител на отечеството ни!
Ето ви среди вашите опълченци, преизпълнени от наслада, че ви виждат отново.
Радостта ни се удвоява, че и вие ще вземете присъединяване в тържествата по освещаването на паметника, който българския народ въздига по незабвенния Цар-Освободител за забележим знак на безграничната своя благодарност към братския Руски народ…
Вашето посещение у нас разсънва в паметта ни живо скъпи нам мемоари за чутовни събития от времето на взаимното наше служене: 6-й май 1877 година, когато Цар-Освободител ви връчи историческото Самарско знаме на българското опълчение; дните, когато под ваше предводителство отбелязахме при Стара Загора, Шипка, Шейново най-светлите страници на новата наша военна история…
Поглед Инфо
/Поглед.инфо/ Стефан Стамболов: “Сичката вяра на поробените балкански нации е на русския народ; той скоро ще им помогне да разбият оковите си, и тогава ще ги огрее слънцето на свободата и ще заловен и те да живеят, цветущ, рационален и добар човешки живот ”.
Авторски > Христо Георгиев
Писател, публицист, издател и откривател, работи в региона на най-новата българска история, създател на книги със стихове и прозаичност. Водещ на страницата „ Черно на бяло ” във в. „ Дума ”.
Христо Георгиев
Вчера не е имало русофобия – приказват документите
02.03.2026 | 10 658 | Христо Георгиев
Последвай Поглед Инфо в
/Поглед.инфо/ Стефан Стамболов: “Сичката вяра на поробените балкански нации е на русския народ; той скоро ще им помогне да разбият оковите си, и тогава ще ги огрее слънцето на свободата и ще заловен и те да живеят, цветущ, рационален и добар човешки живот ”.
Днешната страница е отдадена на националния ни празник Трети март. Тя е необикновена. Уводната ми записка е къса, тъй като няма да ви занимавам с русофобиите на Бойко Борисовци, Пеевски или Трайчо Трайковци, които в някои моменти толкоз си наподобяват с оня русофобски фашизъм отпреди стотина години. Само един образец. Чествахме одеве 156 години на Българската екзархия, само че те не гъкват даже, че основаването й изискуем на граф Игнатиев, който убеждава султана да подпише фермана за учредяването й на 27 февруари 1870 година Вместо самопризнание – ругатни.
Предлагам ви в този момент документи – частичка от оповестените от мен страници в рубриката “Черно на бяло ” в течение към този момент на 10 години, които от ясно по-ясно разкриват дали Руско-турската война е Освобождение, или пък ново подчиняване.
Стига лъготене и неначетеност! Отговорете на документите по-долу (ако можете) с документи, драги ми господинчовци. Ако ще е полемика, да е полемика и да се води аргументирано.
Нали!
Писмо на Кирил Ботев, брат на Христо Ботев, до Евлоги Георгиев, в което разказва пътуването си към мястото на изгнание и показва вярата за скорошно избавление
29 юли 1877 година
[…]Уверени, че тъгите скоро ще се извърнат на наслада, ние забравяме сичко и идим да Ви поздравим и помолим да не ни забравяте. Като имаме вяра и знаем частично, че мирът е неотложен, тъй като съветските оръжия напреднаха до О[д]рин, ние не гледаме нито на железата, нито на тъгите. А с неспокойствие чакаме да чуем и да забележим с очи България свободна, чи тогава дано си умрем.
Българе, сливайте се под святият пряпорец на нашата настойничка майка Росия, отмъщавайте и за нас пандизчиите, само че не забравяйте да отмъщавате и на ония изроди българе, които ни издадоха и придадоха в ръцете на поганеца; покажете, че сте народ, който заслужава цялостна независимост.
Във време на мирът да не забравяте да кажете, че има пандизчии към 500 души, които теглат из азиятските пусти места и чакат благодетеля.
Нашите тегла и молебствия единствено ще опропастът поганеца и нема да му се чуе и дирята! Бог да благослови уръжията за правото.
Негово превъсходителство военачалник Игнатиев знае за цариградските пандизчии в какво състояние бяха във време на Цариградската конференция; едно [подсещане] единствено и във време на сключването на мирът ще бъдем освободени от пандиза.[…]
Леонид Чичагов, „ Дневник за пребиваванието на Царя-освободителя в Дунавската войска през 1877 година ”, изд. „ Книжен тигър “, 2017
[…]До 15 август телеграфът отиваше единствено до Габрово и всичките донесения трябваше да се изпратят до там с коне; като вземем поради компликацията при пътуването и огромното разстояние, то елементарно ще разберем, че вести от Шипка за гл. квартира пристигаха напълно редко. Някога телеграфиста ни съобщаваше такива сведения, които бяха учредени на лъжливи клюки и тези депеши ни докарваха до трескаво положение.
На 9-ий Август към обед пристигна уведомление, че Сюлейман паша нападна Шипка, а военачалник Радецки отива да я избави. Генерал Мирски донесе, че турците настъпват от Ловеч за Севлиево.
На 10-ий Август имаше страшна жега. На слънце беше 45 градуса, а на сянка повече от 30 градуса. Целият ден пристигаха депеши, само че не от участниците на Шипка, а от телеграфиста Бострема на съображение на достигающите до него клюки. Той съобщаваше, че нашите повидимому се държат, макар обезверените старания на Сюлейман паша, който тика в багра колона след колона, табор след табор. Нашите пропущат турците на разстояние до един вистрел и след това с дружни залпове отблъскват неприятеля. Нищо не открива турците, и при все че те енергически настъпват. Загубите им са грамадни, а у нас относително доста малко убити и ранени. Най-много страда прислугата на батареите и офицерите. Прохода се пази от военачалник Дерожински и Столетов.
На 11-и Август от сутринта нямаше никакво уведомление и в 3 часа донесоха на Великия Княз внезапно няколко телеграми от Бострема. Императора ги прочете в наличието на Министъра на Двора и Военния министър, а по кое време свърши, обърна се към Скалона:
„ Кажи на брат ми, че се прекръстих и благодарих Богу, – сподели монарха, – в този момент струва ми се, мога да бъда спокоен, те ще одържат догде дойде подкрепление. “
В телеграмата се споделяше, че офанзивите на турците са отбити и че нашите се държат упорно.
„ Мене ми се коства, те (българите) заслужават Георгия “, забележи Негово Величество.
На 12-и Август се получи депеша, че турските офанзиви не престават непрестанно, само че военачалник Радецки дошъл на Шипка в минутата, когато неприятеля съвсем се вмъквал в укрепленията. Флигел-адютанта, княз Вяземски, бил ранен.
13-и Август се ознаменува с дохождането от Шипка на британския сътрудник година Форбс, който пристигна тук в качеството на фен. Той бе първото лице, свидетел на всичките ужаси и подвизи на нашите бранители на прохода.
Когато оповестиха за това на Господаря, Негово Величество заповяда да извикат Форбса в кабинета му. Форбс не можеше да се нахвали с дейностите и геройското държание на нашите войски; прелестно разказа занятите от нас позиции, турските офанзиви на върха св. Никола, хода на багра до идването на Радецки и всичките неизразими страдания, които нашите войски трябвало да теглят от минус на вода. За генерала Радецки говореше с екстаз. След това императора го запита по какъв начин мисли, дали нашите ще удържат прохода. Форбс изясни, че на съображение предишните славно отблъснати офанзиви, смята нашите позиции за безвредни. Форбс доста хвалеше българите…
На 15-й Август след обяд Императора разпита до най-малките детайлности ординареца на Негово Височество Главнокомандующия поручика Скарятин, командирован по събиране сведения при генер. Радецки, за ситуацията и настроението войските на Шипка. Според неговите думи, нашите хора биле до последна прекаленост, изтощени от безконечните боеве и топлота от 40 градуса, първите три деня не се чувствували така, тъй като духало вятър, а време трябвало да се заемат с преместването от позицията до превързочния пункт маса тежко ранени, по-късно трябвало да се съберат телата на убитите, да им изрият приятелски гробове и погребат християнски, след това да се попълнят местата на оределите полкове. В това време се оказало потребност да се попълнят колкото може батареите, да се поправят развалените топове и да се създадат нови закрития. Физическата отмалялост и нервното възбуждане било така огромно, щото, когато в 11 часа вечерта донесли на позициите храна, хората се отказвали да я ядат.
Вечерта донесоха на Императора телеграми за новата заплаха, която очаквала Шипченския отряд от заразяването на въздуха от несъбраните турски трупове.
Тази нощ беше първата от 3-й Август, мислим, в която Господаря спа по-спокойно.
За премия на отличното геройство, смелост и инициативност на генерала Радецки, оказана при защитата на Шипка, Негово Величество благоволи да го награди със златна сабя, украсена с брилянти, с надпис: „ За защитата на Шипка 11-15-й август 1877 год. “[…]
В. „ Нова България “, брой 68, 3. март 1877 година
[…]Но, Слава богу, има народ, на който можеме да се пооблегнеме и кам който ние можем да погледнеме с радостно око. Тоя народ е съветския. Не е прекомерно отколешно време това, когато руссите са избавиха от изчадията на пъкъла – монголите. Руссите знаят и, може би, още помнят сичките чудесни добрини на тия варвари, които като че ли, че изпраща провидението за наказване на човечеството. Те знаят, че турците не са по-добри от татарето, и от чисто сърце и искренна душа желаят да подадат на народите на балканския полуостров своята мощна ръка, с цел да ги извадят от пропастта, в която те са паднале и се скапват с дене. Сичката вяра на поробените балкански нации е на русския народ; той скоро ще им помогне да разбият оковите си, и тогава ще ги огрее слънцето на свободата и ще заловен и те да живеят, цветущ, рационален и добар човешки живот.
Дано това стане по-скоро![…]
Калина Канева – “Н. П. Игнатиев – графът на българите ”, второ издание, Изд. “Синева ”, С., 2023 година
„ Стефан Стамболов пред Първото Велико национално заседание:
„ Генерал Игнатиев е взел живо присъединяване в нашата черковна битка, която той направлявал, вдъхновявал и защитавал; той не бил непознат и на нашите революционни движения; помня аз какво ми той приказва, когато го посетих в Цариград в 1875 година Той ме насърчи да водим битката и оракулски ми сподели, че скоро ще пристигна денят на нашето избавление. Той в Цариградската европейска конференция отбрани мощно българското национално дело. Царският ферман за Екзархията с границите на екзархата е негово дело; привилегированите полуавтономни области в техните граници, с които се очърта целокупното българско родно място, е отново негово дело. Санстефанска България, господа, е отново негово дело. Той откровено обичаше българския народ и желаеше нелицемерно неговото великолепие и съединяване. И има ли по-добър от него претендент за българския трон?
Независимо от всичко това, граф Игнатиев е умен и движимост посланик, умел админ и държавен мъж и той ще бъде наш наставник, наш консултант, тъй като ние всички, всички още сме доста млади, неопитни в политиката… “.
Историята обаче се развива другояче… Но пък българският народ опазва сакрално възприятие на любов и доверие към, по думите на Иван Вазов, „ оня популярен българолюбец, чиито заслуги пред нашия народ са създали името му известно и почитаемо в най-послед-ната барака на България, благо и драго на всяко българско сърце, точно н[егово] с[иятелство] граф Игнатиев “.
Вестник Мир “, 30 август 1907 година
Пристигането на сина на Царя Освободител
Вчерашния ден беше един от най-тържествените за столичното население и пристигналите в столицата провинциалисти. Столичани и столичните посетители имаха великото благополучие да видят скъпото за българския народ лице на синът на освободителят – цар. Още от ранна заран столицата имаше церемониален аспект. Хора на купища извършиха софийските улици…
Вчера, след установяването на великият княз в двореца на Н.В. Височество княза една огромна тълпа народ се бе събрала пред вратите на двореца от към военния клуб. В минутата, когато великият княз Владимир инцидентно се появи на балкона, едно проглушително „ ура “ процепи въздуха. Народът със свалени шапки акламира великия княз.
Вестник Мир “, 30 август 1907 година
Българските опълченци и военачалник Столетов
Признателните български опълченци са изпратили следното писмо до военачалник Столетов:
Ваше Високопревъзходителство, драгий и милий Николай Григориевич!
Ето ви още веднъж среди нас като безценен посетител на отечеството ни!
Ето ви среди вашите опълченци, преизпълнени от наслада, че ви виждат отново.
Радостта ни се удвоява, че и вие ще вземете присъединяване в тържествата по освещаването на паметника, който българския народ въздига по незабвенния Цар-Освободител за забележим знак на безграничната своя благодарност към братския Руски народ…
Вашето посещение у нас разсънва в паметта ни живо скъпи нам мемоари за чутовни събития от времето на взаимното наше служене: 6-й май 1877 година, когато Цар-Освободител ви връчи историческото Самарско знаме на българското опълчение; дните, когато под ваше предводителство отбелязахме при Стара Загора, Шипка, Шейново най-светлите страници на новата наша военна история…
Като ви приветствуваме от все сърце с добре пристигнали, пожелаваме ви от Всеподателя Бога здраво здравие и дългоденствие…
София, 30 август 1907 година
Ваши всегда признателни и най-предани опълченци.
В. „ Мир “, понеделник, 27 август 1934 година
Царската тирада на Шипка
26.08.1934 година
Ваши Високопреосвещенства, господа, братя българи
Освобождението на българския народ е най-величавия миг, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеоза на сбъднатите най-съкровени въжделения, хранени с епохи в българската душа.
На това място преди 57 години българската орис се беше спрела в съмнение. По тия върхове руси и българи водиха три дни страшните боеве, от които зависеше изхода на освободителната война. Старинната героизъм на съветското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалника на нашата храбра войска, извърши своя именит героизъм. И пред удивените погледи на света тук възсия славата на българското оръжие, възкръснала след пет епохи. От „ Орлово гнездо “ блесна първия лъчезарен лъч на българската независимост.
Шипка е героичният облик на българското възобновление. Тя събра в един епически порив мъжеството и духовните сили на българския народ. Но пътя до Шипка бе отдалечен път. По него е килията на Паисий, българската черква в „ Фенер “, лобното място на Левски, на Ботев, и черешовото топче, които символически означават преходите на неудържимия напредък на българския народ…
Победоносната освободителна война, водена от съветските войски, отпред с незабравимия доблестен рицар Цар-Освободителя, блестящо увенча тоя взор на българина към независимост и национално благоденствие. Тая война бе от страна на братския съветски народ едно дело на милосърдие без различен образец в историята на народите.
Господа,
На тая светла ера от битки, на това велико дело за Освобождението и на техните дейци и герои, националната благодарност издигна тук, на това място, тоя възвишен монумент. Всеки монумент, обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е единствено споменът, който живее в поколенията и ги въодушевява към героизъм. Такъв незабележим монумент би трябвало да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния героизъм на Шипка и да го предадем на нашите потомци.
Пред лицето на ратниците, героите и доблестните опълченци, живи сред нас, и пред невидимите гробове на славно починалите, дано кажем, че свето ще пазим техния спомен. На живите дано кажем: „ Бъдете горди: вашият образец постоянно ще въодушевева българските сърца “. А на падналите в битката да кажем: „ Спете умерено. Вашите завещания няма да бъдат забравени! “
С тия усеща на разчувствана респект, с които у всеки българин е обвързвана неделимо и почитта към братския съветски народ и към съветските герои и ветерани от Освободителната война, аз се преклонявам надълбоко пред светлото дело на нашето Освобождение и, от името на българския народ, откривам тоя монумент и го предавам на грядущите генерации за наставление, безконечна популярност и благодарност.
Да живее България! Ура!
В. „ Дневник “, 4 март 1942 г.
Вчерашният молебен по случай Освобождението на България
По случай празника Освобождението на България през вчерашния ден на 11 ч. и 30 м. в храм-паметника Св. Александър Невски се отслужиха панихида и признателен молебен. Църковната работа бе отслужена от наместник-председателя на Св. Синод видинския митрополит Неофит…
На тържеството присъствуваха министър-председателят година проф. Б. Филов, г.г. м-рите, членове от военната и гражданска свита на негово Величество царя, подпредседателите на Нар. заседание г.г. Захариев и Пешев, началник-щаба на войската ген. Лукаш, началника на столичния гарнизон ген. Михов, кмета на столицата, нар. представители, генералитетът, висши служители при м-вата, някогашни м-ри, свободните от наряд офицери, членове на родолюбивите организации и жители.
След молебена м-рът на войната година ген. Теодосий Даскалов поздрави представителните елементи от войските на столичния гарнизон.
“Кримската конференция 4-11 февруари 1945 година ”, Сборник документи, Партиздат, С., 1985 година
Чърчил: Що се отнася до другите страни, за които стана дума тук, би трябвало да кажа, че България няма право да предявява каквито и да било искания към Англия. България ни нанесе нечовечен удар и направи всичко, с цел да ни навреди на Балканите. Разбира се, не аз би трябвало да приказвам за неблагодарността на България към Русия. Руската войска освободи преди време България от турско робство след дълги години на грубо принуждение. В тази война България съвсем не пострада, тя слугуваше на Германия и по нейно разпореждане атакува Гърция и Югославия, като им аргументи доста вреди. България обаче още е въоръжена. Струва ми се, че тя е все по този начин мощна, както и по-рано, тя има 15 дивизии. Не е организиран въпросът за репарациите от България. Трябва да призная, че не съм доста податлив за бързо подписване на мир с България – във всеки случай по-малко, в сравнение с за подписване на подобен мир с Италия.
Сталин: Аз считам обаче, че би било погрешно да се ръководим от спомените за обидите или от възприятията за отмъщение и да построяваме своята политика върху тази основа. Чувството за възмездие или ненавист или пък възприятието за получено отмъщение за обидата са доста неприятни съветници в политиката. Според мен в политиката би трябвало да държим сметка за силите.
По-малко компликации и неприятности ни сътвори България. Тя оказа помощ на Германия да ни нападне и да води настъпателни интервенции против Русия, само че самата тя не влезе във войната срещу нас и не изпрати свои войски против руските армии.[…]
Проф. Андрей Пантев, ПЕТТЕ ДОВОДА СРЕЩУ ТРЕТИ МАРТ, в. „ Дума ”, 1 март 2011 г.
Едва ли не ние се срамим, че от робството са ни освободили руснаците. Преди да се хвалим с благосъстоянието, банките и кариерата на дедите ни, следва да си напомним, че някой е трябвало преди този момент да прогони турците от тези земи с пика, оръдие и шашка! Алтернативната визия на актуалните демитологизатори показва теза за нашето „ развиване без Освобождение “. Но няма нито едно удостоверение на такава вероятност в цялата балканска история. Така не са мислели нито американците, нито унгарците, нито поляците, нито перуанците. А по какъв начин да определим алтернативата на независимото ни избавление? Та гърците се биеха цели седем години за своята самостоятелност. Кажете същото това на арменците! Повечето отрицания по отношение на ролята на Русия в българското Освобождение са изведени от странната логичност на изключенията. Първото от тях е, че на нея се вменява някакъв исторически дълг да освободи безкористно българите. Кой води война без ползи? Защо Западът одобри безучастно прегазването на Белгия, а реагира с война против нахлуването в Полша? Втората причина е, че Русия не би следвало да има директни и съответни резултати в една война, която се приемаше за реванш от Кримската (1853-1856). Как по този начин Англия можеше да владее цяла Индия, Белгия – Конго, Франция – долината на Нил, а Русия да няма имперски ползи до вратата си към Европа? Третият аргумент внушава укора, че един път заела се с нашето Освобождение, Русия следва да реализира едновременно оптималния вид от нашата етно-териториална държавна реализация. Никой от балканските страни не претърпя такава цялостна реализация изведнъж. Четвъртият от тях слага знак на цялостно тъждество сред експанзията на панславизма, благородното публично мнение в страната и военните цели на ръководещите в Петербург. А сред тях лежат дълбоки разлики. Те варират от завоевателни планове към топлите морета през православно състрадание, екзалтирана мелодрама и геополитически прагматизъм. Петият аргумент не прави разграничаване сред въздействие, надмощие и владичество в проектите на царското държавно управление по отношение на Балканите. Русия имаше интерес от основаването на самостоятелни страни в европейска Турция, до момента в който Австро-Унгария бе кардинален съперник на балканската равноправност. В това си желание Русия „ искаше “ доста по-малко, в сравнение с другите сили при сходни условия.
Ако българското Освобождение беше се забавило като време, можем единствено да гадаем какво щеше да се случи с нас при възходящото въздействие и мощност на нашите балкански съседи, които към този момент имаха 60 години преднина и опит във взаимоотношенията си с Европ. Кажете концепцията за „ по-късното “ избавление и на арменците. Но то пристигна не като исторически подарък. Българските мъченичества и геройства направиха вероятни войната и слагането на европейската карта на страна с име България. Това е оня исторически акт, който ще честваме скоро. Въпреки последвалите разочарования и всичките огорчения, които след това понесохме – по кое време заради историческа съдба, по кое време от личната ни нелепост!
„ Образът на Русия в българските национални песни от Мизия, Тракия и Македония ”, илюстративен материал от архивите на Христофор Тзавелла и Богомил Райнов, издирил и съставил Христофор Тзавелла, увод Николай Петев, изд. „ Български публицист ” и Университетско издателство „ Св. Климент Охридски ”, 2009 година
Хоро с съветски солдати
Немой не плачи, майко,
Сълзи не рони,
Сълзи кървави;
Зора пропуква,
Юнак провиква:
„ Ето где идват,
Руски казаци,
Царски юнаци;
Саби изваждат,
Редом да секат,
Глави на паши;
Жалост да секни,
Радост да екне,
Старо и младо,
Хоро да игра,
С Руски солдати! ”
Помнат българите
Вариант Б
Я, възкачи се, Яно мъри,
Па да погледнеш,
Доле в полето:
Турци се бият,
Турци с московци;
Куршуме фърчат,
Змии крилати;
Сабите блестат,
Искри беснеат;
Момци умират;
Момци московци;
Майки си немат,
Да ги оплачат;
Сестри си немат,
Да ги накитат;
Братя си имат,
Да ги закопат;
Болгари има,
Да ги запомнат.
Автор: Христо Георгиев
Източник:
Днешната страница е отдадена на националния ни празник Трети март. Тя е необикновена. Уводната ми записка е кратка, тъй като няма да ви занимавам с русофобиите на Бойко Борисовци, Пеевски или Трайчо Трайковци, които в някои моменти толкоз си наподобяват с оня русофобски фашизъм отпреди стотина години. Само един образец. Чествахме одеве 156 години на Българската екзархия, само че те не гъкват даже, че основаването й изискуем на граф Игнатиев, който убеждава султана да подпише фермана за учредяването й на 27 февруари 1870 година Вместо самопризнание – ругатни.
Предлагам ви сега документи – частичка от оповестените от мен страници в рубриката “Черно на бяло ” в течение към този момент на 10 години, които от ясно по-ясно разкриват дали Руско-турската война е Освобождение, или пък ново подчиняване.
Стига лъготене и неначетеност! Отговорете на документите по-долу (ако можете) с документи, драги ми господинчовци. Ако ще е полемика, да е полемика и да се води аргументирано.
Нали!
Писмо на Кирил Ботев, брат на Христо Ботев, до Евлоги Георгиев, в което разказва пътуването си към мястото на изгнание и показва вярата за скорошно избавление
29 юли 1877 година
[…]Уверени, че тъгите скоро ще се извърнат на наслада, ние забравяме сичко и идим да Ви поздравим и помолим да не ни забравяте. Като имаме вяра и знаем частично, че мирът е неотложен, тъй като съветските оръжия напреднаха до О[д]рин, ние не гледаме нито на железата, нито на тъгите. А с неспокойствие чакаме да чуем и да забележим с очи България свободна, чи тогава дано си умрем.
Българе, сливайте се под святият пряпорец на нашата настойничка майка Росия, отмъщавайте и за нас пандизчиите, само че не забравяйте да отмъщавате и на ония изроди българе, които ни издадоха и придадоха в ръцете на поганеца; покажете, че сте народ, който заслужава цялостна независимост.
Във време на мирът да не забравяте да кажете, че има пандизчии към 500 души, които теглат из азиятските пусти места и чакат благодетеля.
Нашите тегла и молебствия единствено ще опропастът поганеца и нема да му се чуе и дирята! Бог да благослови уръжията за правото.
Негово превъсходителство военачалник Игнатиев знае за цариградските пандизчии в какво състояние бяха във време на Цариградската конференция; едно [подсещане] единствено и във време на сключването на мирът ще бъдем освободени от пандиза.[…]
Леонид Чичагов, „ Дневник за пребиваванието на Царя-освободителя в Дунавската войска през 1877 година ”, изд. „ Книжен тигър “, 2017
[…]До 15 август телеграфът отиваше единствено до Габрово и всичките донесения трябваше да се изпратят до там с коне; като вземем поради компликацията при пътуването и огромното разстояние, то елементарно ще разберем, че вести от Шипка за гл. квартира пристигаха напълно редко. Някога телеграфиста ни съобщаваше такива сведения, които бяха учредени на лъжливи клюки и тези депеши ни докарваха до трескаво положение.
На 9-ий Август към обед пристигна уведомление, че Сюлейман паша нападна Шипка, а военачалник Радецки отива да я избави. Генерал Мирски донесе, че турците настъпват от Ловеч за Севлиево.
На 10-ий Август имаше страшна жега. На слънце беше 45 градуса, а на сянка повече от 30 градуса. Целият ден пристигаха депеши, само че не от участниците на Шипка, а от телеграфиста Бострема на съображение на достигающите до него клюки. Той съобщаваше, че нашите повидимому се държат, макар обезверените старания на Сюлейман паша, който тика в багра колона след колона, табор след табор. Нашите пропущат турците на разстояние до един вистрел и след това с дружни залпове отблъскват неприятеля. Нищо не открива турците, и при все че те енергически настъпват. Загубите им са грамадни, а у нас относително доста малко убити и ранени. Най-много страда прислугата на батареите и офицерите. Прохода се пази от военачалник Дерожински и Столетов.
На 11-и Август от сутринта нямаше никакво уведомление и в 3 часа донесоха на Великия Княз внезапно няколко телеграми от Бострема. Императора ги прочете в наличието на Министъра на Двора и Военния министър, а по кое време свърши, обърна се към Скалона:
„ Кажи на брат ми, че се прекръстих и благодарих Богу, – сподели монарха, – в този момент струва ми се, мога да бъда спокоен, те ще одържат догде дойде подкрепление. “
В телеграмата се споделяше, че офанзивите на турците са отбити и че нашите се държат упорно.
„ Мене ми се коства, те (българите) заслужават Георгия “, забележи Негово Величество.
На 12-и Август се получи депеша, че турските офанзиви не престават непрестанно, само че военачалник Радецки дошъл на Шипка в минутата, когато неприятеля съвсем се вмъквал в укрепленията. Флигел-адютанта, княз Вяземски, бил ранен.
13-и Август се ознаменува с дохождането от Шипка на британския сътрудник година Форбс, който пристигна тук в качеството на фен. Той бе първото лице, свидетел на всичките ужаси и подвизи на нашите бранители на прохода.
Когато оповестиха за това на Господаря, Негово Величество заповяда да извикат Форбса в кабинета му. Форбс не можеше да се нахвали с дейностите и геройското държание на нашите войски; прелестно разказа занятите от нас позиции, турските офанзиви на върха св. Никола, хода на багра до идването на Радецки и всичките неизразими страдания, които нашите войски трябвало да теглят от минус на вода. За генерала Радецки говореше с екстаз. След това императора го запита по какъв начин мисли, дали нашите ще удържат прохода. Форбс изясни, че на съображение предишните славно отблъснати офанзиви, смята нашите позиции за безвредни. Форбс доста хвалеше българите…
На 15-й Август след обяд Императора разпита до най-малките детайлности ординареца на Негово Височество Главнокомандующия поручика Скарятин, командирован по събиране сведения при генер. Радецки, за ситуацията и настроението войските на Шипка. Според неговите думи, нашите хора биле до последна прекаленост, изтощени от безконечните боеве и топлота от 40 градуса, първите три деня не се чувствували така, тъй като духало вятър, а време трябвало да се заемат с преместването от позицията до превързочния пункт маса тежко ранени, по-късно трябвало да се съберат телата на убитите, да им изрият приятелски гробове и погребат християнски, след това да се попълнят местата на оределите полкове. В това време се оказало потребност да се попълнят колкото може батареите, да се поправят развалените топове и да се създадат нови закрития. Физическата отмалялост и нервното възбуждане било така огромно, щото, когато в 11 часа вечерта донесли на позициите храна, хората се отказвали да я ядат.
Вечерта донесоха на Императора телеграми за новата заплаха, която очаквала Шипченския отряд от заразяването на въздуха от несъбраните турски трупове.
Тази нощ беше първата от 3-й Август, мислим, в която Господаря спа по-спокойно.
За премия на отличното геройство, смелост и инициативност на генерала Радецки, оказана при защитата на Шипка, Негово Величество благоволи да го награди със златна сабя, украсена с брилянти, с надпис: „ За защитата на Шипка 11-15-й август 1877 год. “[…]
В. „ Нова България “, брой 68, 3. март 1877 година
[…]Но, Слава богу, има народ, на който можеме да се пооблегнеме и кам който ние можем да погледнеме с радостно око. Тоя народ е съветския. Не е прекомерно отколешно време това, когато руссите са избавиха от изчадията на пъкъла – монголите. Руссите знаят и, може би, още помнят сичките чудесни добрини на тия варвари, които като че ли, че изпраща провидението за наказване на човечеството. Те знаят, че турците не са по-добри от татарето, и от чисто сърце и искренна душа желаят да подадат на народите на балканския полуостров своята мощна ръка, с цел да ги извадят от пропастта, в която те са паднале и се скапват с дене. Сичката вяра на поробените балкански нации е на русския народ; той скоро ще им помогне да разбият оковите си, и тогава ще ги огрее слънцето на свободата и ще заловен и те да живеят, цветущ, рационален и добар човешки живот.
Дано това стане по-скоро![…]
Калина Канева – “Н. П. Игнатиев – графът на българите ”, второ издание, Изд. “Синева ”, С., 2023 година
„ Стефан Стамболов пред Първото Велико национално заседание:
„ Генерал Игнатиев е взел живо присъединяване в нашата черковна битка, която той направлявал, вдъхновявал и защитавал; той не бил непознат и на нашите революционни движения; помня аз какво ми той приказва, когато го посетих в Цариград в 1875 година Той ме насърчи да водим битката и оракулски ми сподели, че скоро ще пристигна денят на нашето избавление. Той в Цариградската европейска конференция отбрани мощно българското национално дело. Царският ферман за Екзархията с границите на екзархата е негово дело; привилегированите полуавтономни области в техните граници, с които се очърта целокупното българско родно място, е отново негово дело. Санстефанска България, господа, е отново негово дело. Той откровено обичаше българския народ и желаеше нелицемерно неговото великолепие и съединяване. И има ли по-добър от него претендент за българския трон?
Независимо от всичко това, граф Игнатиев е умен и движимост посланик, умел админ и държавен мъж и той ще бъде наш наставник, наш консултант, тъй като ние всички, всички още сме доста млади, неопитни в политиката… “.
Историята обаче се развива другояче… Но пък българският народ опазва сакрално възприятие на любов и доверие към, по думите на Иван Вазов, „ оня популярен българолюбец, чиито заслуги пред нашия народ са създали името му известно и почитаемо в най-послед-ната барака на България, благо и драго на всяко българско сърце, точно н[егово] с[иятелство] граф Игнатиев “.
Вестник Мир “, 30 август 1907 година
Пристигането на сина на Царя Освободител
Вчерашния ден беше един от най-тържествените за столичното население и пристигналите в столицата провинциалисти. Столичани и столичните посетители имаха великото благополучие да видят скъпото за българския народ лице на синът на освободителят – цар. Още от ранна заран столицата имаше церемониален аспект. Хора на купища извършиха софийските улици…
Вчера, след установяването на великият княз в двореца на Н.В. Височество княза една огромна тълпа народ се бе събрала пред вратите на двореца от към военния клуб. В минутата, когато великият княз Владимир инцидентно се появи на балкона, едно проглушително „ ура “ процепи въздуха. Народът със свалени шапки акламира великия княз.
Вестник Мир “, 30 август 1907 година
Българските опълченци и военачалник Столетов
Признателните български опълченци са изпратили следното писмо до военачалник Столетов:
Ваше Високопревъзходителство, драгий и милий Николай Григориевич!
Ето ви още веднъж среди нас като безценен посетител на отечеството ни!
Ето ви среди вашите опълченци, преизпълнени от наслада, че ви виждат отново.
Радостта ни се удвоява, че и вие ще вземете присъединяване в тържествата по освещаването на паметника, който българския народ въздига по незабвенния Цар-Освободител за забележим знак на безграничната своя благодарност към братския Руски народ…
Вашето посещение у нас разсънва в паметта ни живо скъпи нам мемоари за чутовни събития от времето на взаимното наше служене: 6-й май 1877 година, когато Цар-Освободител ви връчи историческото Самарско знаме на българското опълчение; дните, когато под ваше предводителство отбелязахме при Стара Загора, Шипка, Шейново най-светлите страници на новата наша военна история…
Поглед Инфо
/Поглед.инфо/ Стефан Стамболов: “Сичката вяра на поробените балкански нации е на русския народ; той скоро ще им помогне да разбият оковите си, и тогава ще ги огрее слънцето на свободата и ще заловен и те да живеят, цветущ, рационален и добар човешки живот ”.
Авторски > Христо Георгиев
Писател, публицист, издател и откривател, работи в региона на най-новата българска история, създател на книги със стихове и прозаичност. Водещ на страницата „ Черно на бяло ” във в. „ Дума ”.
Христо Георгиев
Вчера не е имало русофобия – приказват документите
02.03.2026 | 10 658 | Христо Георгиев
Последвай Поглед Инфо в
/Поглед.инфо/ Стефан Стамболов: “Сичката вяра на поробените балкански нации е на русския народ; той скоро ще им помогне да разбият оковите си, и тогава ще ги огрее слънцето на свободата и ще заловен и те да живеят, цветущ, рационален и добар човешки живот ”.
Днешната страница е отдадена на националния ни празник Трети март. Тя е необикновена. Уводната ми записка е къса, тъй като няма да ви занимавам с русофобиите на Бойко Борисовци, Пеевски или Трайчо Трайковци, които в някои моменти толкоз си наподобяват с оня русофобски фашизъм отпреди стотина години. Само един образец. Чествахме одеве 156 години на Българската екзархия, само че те не гъкват даже, че основаването й изискуем на граф Игнатиев, който убеждава султана да подпише фермана за учредяването й на 27 февруари 1870 година Вместо самопризнание – ругатни.
Предлагам ви в този момент документи – частичка от оповестените от мен страници в рубриката “Черно на бяло ” в течение към този момент на 10 години, които от ясно по-ясно разкриват дали Руско-турската война е Освобождение, или пък ново подчиняване.
Стига лъготене и неначетеност! Отговорете на документите по-долу (ако можете) с документи, драги ми господинчовци. Ако ще е полемика, да е полемика и да се води аргументирано.
Нали!
Писмо на Кирил Ботев, брат на Христо Ботев, до Евлоги Георгиев, в което разказва пътуването си към мястото на изгнание и показва вярата за скорошно избавление
29 юли 1877 година
[…]Уверени, че тъгите скоро ще се извърнат на наслада, ние забравяме сичко и идим да Ви поздравим и помолим да не ни забравяте. Като имаме вяра и знаем частично, че мирът е неотложен, тъй като съветските оръжия напреднаха до О[д]рин, ние не гледаме нито на железата, нито на тъгите. А с неспокойствие чакаме да чуем и да забележим с очи България свободна, чи тогава дано си умрем.
Българе, сливайте се под святият пряпорец на нашата настойничка майка Росия, отмъщавайте и за нас пандизчиите, само че не забравяйте да отмъщавате и на ония изроди българе, които ни издадоха и придадоха в ръцете на поганеца; покажете, че сте народ, който заслужава цялостна независимост.
Във време на мирът да не забравяте да кажете, че има пандизчии към 500 души, които теглат из азиятските пусти места и чакат благодетеля.
Нашите тегла и молебствия единствено ще опропастът поганеца и нема да му се чуе и дирята! Бог да благослови уръжията за правото.
Негово превъсходителство военачалник Игнатиев знае за цариградските пандизчии в какво състояние бяха във време на Цариградската конференция; едно [подсещане] единствено и във време на сключването на мирът ще бъдем освободени от пандиза.[…]
Леонид Чичагов, „ Дневник за пребиваванието на Царя-освободителя в Дунавската войска през 1877 година ”, изд. „ Книжен тигър “, 2017
[…]До 15 август телеграфът отиваше единствено до Габрово и всичките донесения трябваше да се изпратят до там с коне; като вземем поради компликацията при пътуването и огромното разстояние, то елементарно ще разберем, че вести от Шипка за гл. квартира пристигаха напълно редко. Някога телеграфиста ни съобщаваше такива сведения, които бяха учредени на лъжливи клюки и тези депеши ни докарваха до трескаво положение.
На 9-ий Август към обед пристигна уведомление, че Сюлейман паша нападна Шипка, а военачалник Радецки отива да я избави. Генерал Мирски донесе, че турците настъпват от Ловеч за Севлиево.
На 10-ий Август имаше страшна жега. На слънце беше 45 градуса, а на сянка повече от 30 градуса. Целият ден пристигаха депеши, само че не от участниците на Шипка, а от телеграфиста Бострема на съображение на достигающите до него клюки. Той съобщаваше, че нашите повидимому се държат, макар обезверените старания на Сюлейман паша, който тика в багра колона след колона, табор след табор. Нашите пропущат турците на разстояние до един вистрел и след това с дружни залпове отблъскват неприятеля. Нищо не открива турците, и при все че те енергически настъпват. Загубите им са грамадни, а у нас относително доста малко убити и ранени. Най-много страда прислугата на батареите и офицерите. Прохода се пази от военачалник Дерожински и Столетов.
На 11-и Август от сутринта нямаше никакво уведомление и в 3 часа донесоха на Великия Княз внезапно няколко телеграми от Бострема. Императора ги прочете в наличието на Министъра на Двора и Военния министър, а по кое време свърши, обърна се към Скалона:
„ Кажи на брат ми, че се прекръстих и благодарих Богу, – сподели монарха, – в този момент струва ми се, мога да бъда спокоен, те ще одържат догде дойде подкрепление. “
В телеграмата се споделяше, че офанзивите на турците са отбити и че нашите се държат упорно.
„ Мене ми се коства, те (българите) заслужават Георгия “, забележи Негово Величество.
На 12-и Август се получи депеша, че турските офанзиви не престават непрестанно, само че военачалник Радецки дошъл на Шипка в минутата, когато неприятеля съвсем се вмъквал в укрепленията. Флигел-адютанта, княз Вяземски, бил ранен.
13-и Август се ознаменува с дохождането от Шипка на британския сътрудник година Форбс, който пристигна тук в качеството на фен. Той бе първото лице, свидетел на всичките ужаси и подвизи на нашите бранители на прохода.
Когато оповестиха за това на Господаря, Негово Величество заповяда да извикат Форбса в кабинета му. Форбс не можеше да се нахвали с дейностите и геройското държание на нашите войски; прелестно разказа занятите от нас позиции, турските офанзиви на върха св. Никола, хода на багра до идването на Радецки и всичките неизразими страдания, които нашите войски трябвало да теглят от минус на вода. За генерала Радецки говореше с екстаз. След това императора го запита по какъв начин мисли, дали нашите ще удържат прохода. Форбс изясни, че на съображение предишните славно отблъснати офанзиви, смята нашите позиции за безвредни. Форбс доста хвалеше българите…
На 15-й Август след обяд Императора разпита до най-малките детайлности ординареца на Негово Височество Главнокомандующия поручика Скарятин, командирован по събиране сведения при генер. Радецки, за ситуацията и настроението войските на Шипка. Според неговите думи, нашите хора биле до последна прекаленост, изтощени от безконечните боеве и топлота от 40 градуса, първите три деня не се чувствували така, тъй като духало вятър, а време трябвало да се заемат с преместването от позицията до превързочния пункт маса тежко ранени, по-късно трябвало да се съберат телата на убитите, да им изрият приятелски гробове и погребат християнски, след това да се попълнят местата на оределите полкове. В това време се оказало потребност да се попълнят колкото може батареите, да се поправят развалените топове и да се създадат нови закрития. Физическата отмалялост и нервното възбуждане било така огромно, щото, когато в 11 часа вечерта донесли на позициите храна, хората се отказвали да я ядат.
Вечерта донесоха на Императора телеграми за новата заплаха, която очаквала Шипченския отряд от заразяването на въздуха от несъбраните турски трупове.
Тази нощ беше първата от 3-й Август, мислим, в която Господаря спа по-спокойно.
За премия на отличното геройство, смелост и инициативност на генерала Радецки, оказана при защитата на Шипка, Негово Величество благоволи да го награди със златна сабя, украсена с брилянти, с надпис: „ За защитата на Шипка 11-15-й август 1877 год. “[…]
В. „ Нова България “, брой 68, 3. март 1877 година
[…]Но, Слава богу, има народ, на който можеме да се пооблегнеме и кам който ние можем да погледнеме с радостно око. Тоя народ е съветския. Не е прекомерно отколешно време това, когато руссите са избавиха от изчадията на пъкъла – монголите. Руссите знаят и, може би, още помнят сичките чудесни добрини на тия варвари, които като че ли, че изпраща провидението за наказване на човечеството. Те знаят, че турците не са по-добри от татарето, и от чисто сърце и искренна душа желаят да подадат на народите на балканския полуостров своята мощна ръка, с цел да ги извадят от пропастта, в която те са паднале и се скапват с дене. Сичката вяра на поробените балкански нации е на русския народ; той скоро ще им помогне да разбият оковите си, и тогава ще ги огрее слънцето на свободата и ще заловен и те да живеят, цветущ, рационален и добар човешки живот.
Дано това стане по-скоро![…]
Калина Канева – “Н. П. Игнатиев – графът на българите ”, второ издание, Изд. “Синева ”, С., 2023 година
„ Стефан Стамболов пред Първото Велико национално заседание:
„ Генерал Игнатиев е взел живо присъединяване в нашата черковна битка, която той направлявал, вдъхновявал и защитавал; той не бил непознат и на нашите революционни движения; помня аз какво ми той приказва, когато го посетих в Цариград в 1875 година Той ме насърчи да водим битката и оракулски ми сподели, че скоро ще пристигна денят на нашето избавление. Той в Цариградската европейска конференция отбрани мощно българското национално дело. Царският ферман за Екзархията с границите на екзархата е негово дело; привилегированите полуавтономни области в техните граници, с които се очърта целокупното българско родно място, е отново негово дело. Санстефанска България, господа, е отново негово дело. Той откровено обичаше българския народ и желаеше нелицемерно неговото великолепие и съединяване. И има ли по-добър от него претендент за българския трон?
Независимо от всичко това, граф Игнатиев е умен и движимост посланик, умел админ и държавен мъж и той ще бъде наш наставник, наш консултант, тъй като ние всички, всички още сме доста млади, неопитни в политиката… “.
Историята обаче се развива другояче… Но пък българският народ опазва сакрално възприятие на любов и доверие към, по думите на Иван Вазов, „ оня популярен българолюбец, чиито заслуги пред нашия народ са създали името му известно и почитаемо в най-послед-ната барака на България, благо и драго на всяко българско сърце, точно н[егово] с[иятелство] граф Игнатиев “.
Вестник Мир “, 30 август 1907 година
Пристигането на сина на Царя Освободител
Вчерашния ден беше един от най-тържествените за столичното население и пристигналите в столицата провинциалисти. Столичани и столичните посетители имаха великото благополучие да видят скъпото за българския народ лице на синът на освободителят – цар. Още от ранна заран столицата имаше церемониален аспект. Хора на купища извършиха софийските улици…
Вчера, след установяването на великият княз в двореца на Н.В. Височество княза една огромна тълпа народ се бе събрала пред вратите на двореца от към военния клуб. В минутата, когато великият княз Владимир инцидентно се появи на балкона, едно проглушително „ ура “ процепи въздуха. Народът със свалени шапки акламира великия княз.
Вестник Мир “, 30 август 1907 година
Българските опълченци и военачалник Столетов
Признателните български опълченци са изпратили следното писмо до военачалник Столетов:
Ваше Високопревъзходителство, драгий и милий Николай Григориевич!
Ето ви още веднъж среди нас като безценен посетител на отечеството ни!
Ето ви среди вашите опълченци, преизпълнени от наслада, че ви виждат отново.
Радостта ни се удвоява, че и вие ще вземете присъединяване в тържествата по освещаването на паметника, който българския народ въздига по незабвенния Цар-Освободител за забележим знак на безграничната своя благодарност към братския Руски народ…
Вашето посещение у нас разсънва в паметта ни живо скъпи нам мемоари за чутовни събития от времето на взаимното наше служене: 6-й май 1877 година, когато Цар-Освободител ви връчи историческото Самарско знаме на българското опълчение; дните, когато под ваше предводителство отбелязахме при Стара Загора, Шипка, Шейново най-светлите страници на новата наша военна история…
Като ви приветствуваме от все сърце с добре пристигнали, пожелаваме ви от Всеподателя Бога здраво здравие и дългоденствие…
София, 30 август 1907 година
Ваши всегда признателни и най-предани опълченци.
В. „ Мир “, понеделник, 27 август 1934 година
Царската тирада на Шипка
26.08.1934 година
Ваши Високопреосвещенства, господа, братя българи
Освобождението на българския народ е най-величавия миг, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеоза на сбъднатите най-съкровени въжделения, хранени с епохи в българската душа.
На това място преди 57 години българската орис се беше спрела в съмнение. По тия върхове руси и българи водиха три дни страшните боеве, от които зависеше изхода на освободителната война. Старинната героизъм на съветското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалника на нашата храбра войска, извърши своя именит героизъм. И пред удивените погледи на света тук възсия славата на българското оръжие, възкръснала след пет епохи. От „ Орлово гнездо “ блесна първия лъчезарен лъч на българската независимост.
Шипка е героичният облик на българското възобновление. Тя събра в един епически порив мъжеството и духовните сили на българския народ. Но пътя до Шипка бе отдалечен път. По него е килията на Паисий, българската черква в „ Фенер “, лобното място на Левски, на Ботев, и черешовото топче, които символически означават преходите на неудържимия напредък на българския народ…
Победоносната освободителна война, водена от съветските войски, отпред с незабравимия доблестен рицар Цар-Освободителя, блестящо увенча тоя взор на българина към независимост и национално благоденствие. Тая война бе от страна на братския съветски народ едно дело на милосърдие без различен образец в историята на народите.
Господа,
На тая светла ера от битки, на това велико дело за Освобождението и на техните дейци и герои, националната благодарност издигна тук, на това място, тоя възвишен монумент. Всеки монумент, обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е единствено споменът, който живее в поколенията и ги въодушевява към героизъм. Такъв незабележим монумент би трябвало да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния героизъм на Шипка и да го предадем на нашите потомци.
Пред лицето на ратниците, героите и доблестните опълченци, живи сред нас, и пред невидимите гробове на славно починалите, дано кажем, че свето ще пазим техния спомен. На живите дано кажем: „ Бъдете горди: вашият образец постоянно ще въодушевева българските сърца “. А на падналите в битката да кажем: „ Спете умерено. Вашите завещания няма да бъдат забравени! “
С тия усеща на разчувствана респект, с които у всеки българин е обвързвана неделимо и почитта към братския съветски народ и към съветските герои и ветерани от Освободителната война, аз се преклонявам надълбоко пред светлото дело на нашето Освобождение и, от името на българския народ, откривам тоя монумент и го предавам на грядущите генерации за наставление, безконечна популярност и благодарност.
Да живее България! Ура!
В. „ Дневник “, 4 март 1942 г.
Вчерашният молебен по случай Освобождението на България
По случай празника Освобождението на България през вчерашния ден на 11 ч. и 30 м. в храм-паметника Св. Александър Невски се отслужиха панихида и признателен молебен. Църковната работа бе отслужена от наместник-председателя на Св. Синод видинския митрополит Неофит…
На тържеството присъствуваха министър-председателят година проф. Б. Филов, г.г. м-рите, членове от военната и гражданска свита на негово Величество царя, подпредседателите на Нар. заседание г.г. Захариев и Пешев, началник-щаба на войската ген. Лукаш, началника на столичния гарнизон ген. Михов, кмета на столицата, нар. представители, генералитетът, висши служители при м-вата, някогашни м-ри, свободните от наряд офицери, членове на родолюбивите организации и жители.
След молебена м-рът на войната година ген. Теодосий Даскалов поздрави представителните елементи от войските на столичния гарнизон.
“Кримската конференция 4-11 февруари 1945 година ”, Сборник документи, Партиздат, С., 1985 година
Чърчил: Що се отнася до другите страни, за които стана дума тук, би трябвало да кажа, че България няма право да предявява каквито и да било искания към Англия. България ни нанесе нечовечен удар и направи всичко, с цел да ни навреди на Балканите. Разбира се, не аз би трябвало да приказвам за неблагодарността на България към Русия. Руската войска освободи преди време България от турско робство след дълги години на грубо принуждение. В тази война България съвсем не пострада, тя слугуваше на Германия и по нейно разпореждане атакува Гърция и Югославия, като им аргументи доста вреди. България обаче още е въоръжена. Струва ми се, че тя е все по този начин мощна, както и по-рано, тя има 15 дивизии. Не е организиран въпросът за репарациите от България. Трябва да призная, че не съм доста податлив за бързо подписване на мир с България – във всеки случай по-малко, в сравнение с за подписване на подобен мир с Италия.
Сталин: Аз считам обаче, че би било погрешно да се ръководим от спомените за обидите или от възприятията за отмъщение и да построяваме своята политика върху тази основа. Чувството за възмездие или ненавист или пък възприятието за получено отмъщение за обидата са доста неприятни съветници в политиката. Според мен в политиката би трябвало да държим сметка за силите.
По-малко компликации и неприятности ни сътвори България. Тя оказа помощ на Германия да ни нападне и да води настъпателни интервенции против Русия, само че самата тя не влезе във войната срещу нас и не изпрати свои войски против руските армии.[…]
Проф. Андрей Пантев, ПЕТТЕ ДОВОДА СРЕЩУ ТРЕТИ МАРТ, в. „ Дума ”, 1 март 2011 г.
Едва ли не ние се срамим, че от робството са ни освободили руснаците. Преди да се хвалим с благосъстоянието, банките и кариерата на дедите ни, следва да си напомним, че някой е трябвало преди този момент да прогони турците от тези земи с пика, оръдие и шашка! Алтернативната визия на актуалните демитологизатори показва теза за нашето „ развиване без Освобождение “. Но няма нито едно удостоверение на такава вероятност в цялата балканска история. Така не са мислели нито американците, нито унгарците, нито поляците, нито перуанците. А по какъв начин да определим алтернативата на независимото ни избавление? Та гърците се биеха цели седем години за своята самостоятелност. Кажете същото това на арменците! Повечето отрицания по отношение на ролята на Русия в българското Освобождение са изведени от странната логичност на изключенията. Първото от тях е, че на нея се вменява някакъв исторически дълг да освободи безкористно българите. Кой води война без ползи? Защо Западът одобри безучастно прегазването на Белгия, а реагира с война против нахлуването в Полша? Втората причина е, че Русия не би следвало да има директни и съответни резултати в една война, която се приемаше за реванш от Кримската (1853-1856). Как по този начин Англия можеше да владее цяла Индия, Белгия – Конго, Франция – долината на Нил, а Русия да няма имперски ползи до вратата си към Европа? Третият аргумент внушава укора, че един път заела се с нашето Освобождение, Русия следва да реализира едновременно оптималния вид от нашата етно-териториална държавна реализация. Никой от балканските страни не претърпя такава цялостна реализация изведнъж. Четвъртият от тях слага знак на цялостно тъждество сред експанзията на панславизма, благородното публично мнение в страната и военните цели на ръководещите в Петербург. А сред тях лежат дълбоки разлики. Те варират от завоевателни планове към топлите морета през православно състрадание, екзалтирана мелодрама и геополитически прагматизъм. Петият аргумент не прави разграничаване сред въздействие, надмощие и владичество в проектите на царското държавно управление по отношение на Балканите. Русия имаше интерес от основаването на самостоятелни страни в европейска Турция, до момента в който Австро-Унгария бе кардинален съперник на балканската равноправност. В това си желание Русия „ искаше “ доста по-малко, в сравнение с другите сили при сходни условия.
Ако българското Освобождение беше се забавило като време, можем единствено да гадаем какво щеше да се случи с нас при възходящото въздействие и мощност на нашите балкански съседи, които към този момент имаха 60 години преднина и опит във взаимоотношенията си с Европ. Кажете концепцията за „ по-късното “ избавление и на арменците. Но то пристигна не като исторически подарък. Българските мъченичества и геройства направиха вероятни войната и слагането на европейската карта на страна с име България. Това е оня исторически акт, който ще честваме скоро. Въпреки последвалите разочарования и всичките огорчения, които след това понесохме – по кое време заради историческа съдба, по кое време от личната ни нелепост!
„ Образът на Русия в българските национални песни от Мизия, Тракия и Македония ”, илюстративен материал от архивите на Христофор Тзавелла и Богомил Райнов, издирил и съставил Христофор Тзавелла, увод Николай Петев, изд. „ Български публицист ” и Университетско издателство „ Св. Климент Охридски ”, 2009 година
Хоро с съветски солдати
Немой не плачи, майко,
Сълзи не рони,
Сълзи кървави;
Зора пропуква,
Юнак провиква:
„ Ето где идват,
Руски казаци,
Царски юнаци;
Саби изваждат,
Редом да секат,
Глави на паши;
Жалост да секни,
Радост да екне,
Старо и младо,
Хоро да игра,
С Руски солдати! ”
Помнат българите
Вариант Б
Я, възкачи се, Яно мъри,
Па да погледнеш,
Доле в полето:
Турци се бият,
Турци с московци;
Куршуме фърчат,
Змии крилати;
Сабите блестат,
Искри беснеат;
Момци умират;
Момци московци;
Майки си немат,
Да ги оплачат;
Сестри си немат,
Да ги накитат;
Братя си имат,
Да ги закопат;
Болгари има,
Да ги запомнат.
Автор: Христо Георгиев
Източник:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ